Терминът "фулгурити" произлиза от "fulgur", което е латинската дума за мълния.
Фулгуритите или "вкаменени мълнии" са метаморфни скали, съставени от стъкловиден силициев диоксид под формата на удължен цилиндър. Те се създават, когато мълния удари песъчлива почва и се разпространи през кварцовия пясък, стопявайки и витрифицирайки зърната.
Този процес е възможен поради високите температури, които се достигат в момента на удара на мълнията.
Когато настъпи ударът, пясъкът и почвата се изпаряват, а мълнията прониква в земята, разклонявайки се. Температурата на силиция достига 50 000°C, създавайки кухи стъклени тръби с диаметър между 2 и 50 мм.
Голямото количество енергия, концентрирано в точката на удара, кара скалата и разтопения пясък да се издигнат, следвайки канала на мълнията. Това създава прекрасни кухи стъклени образувания, известни като фулгурити.
Цветът на фулгуритите зависи от състава на почвата и нейните химически примеси. Обикновено те са в различни нюанси на сивото, въпреки че могат да бъдат зеленикави и дори да придобият червеникав или бял вид.
Давид Херман прави първото документирано откритие на фулгурит в Германия през 1706 г. Оттогава фулгурити са намирани почти по целия свят, дори в райони като Сахара, където в момента почти няма удари от мълнии. Това ни потвърждава, че в праисторически времена условията на околната среда са били много по-различни от днешните.
